Опитах се да говоря с него обяснявайки че за мен моят дом е моята крепост и не ми би било приятно неканени гости да си влизат и излизат когато си поискат, когато съм вкъщи и когато не съм (въпреки че това е много трудно да се формулира по любезен начин - все пак не става дума за непознати, а за родител). Но той или не ме разбира (казва че няма нищо против и моята майка да има ключ - да, само че тя живее в другия край на страната и никога не би дошла без предупреждение), или се засяга и отказва да ме разбере (казва че майка му никога не би злоупотребила с ключа си, т.е. никога не би идвала без предупреждение и когато нас ни няма, но аз силно се съмнявам в това - хващала съм я че ми е преглеждала нещата в дамската чанта когато съм била на гости у тях ) Много деликатна ситуация, и много неприятна, чудя се как логично да обясня мотивите си без да засегна ничии чувства