Ами какво ли , имах представа за нищо красиво още от най-малка я свързвах с нещо. Неущо като бреза да речем рано на пролет но , но не е това. Носих си я тази предства за красота дълбоко в мен и не я споделях, случи се така че споделих. Сега обаче тази красота е подарена на друг. Имала ли си нещо дотолкова твое, че да си го пазиш и искаш само за теб. Не вярвам в красотата.