Ееееееееееей, това мъжете сте страшна работа!!! Една майка да ви беше раждала нямаше да си приличате толкова. Ами оженете се за майките си тогава викам аз, като съпругите ви само ви влачат. Само, че ако "съпруга" беше влачила наистина нейния благоверен сигурно нямаше да му остане и една стотинка, за да спести за жилище, а не 2/3 от сумата. А къде отиде нейната заплата??? По тази логика можеше нейната заплата да се спестява за жилище, а парите на съпруга й да отиват за домакинството - тогава чий щеше да е апартамента??? Може би на съпругата??? Съмнявам се!!! А има и нещо друго - след смъртта на мама, кой ще наследи нейната 1/2??? Значи няма да го деля със съпругата си, но ще го деля с братя, сестри и т.н., така ли??? Ми той по този начин лишава и децата си, не само съпругата си. И ако трябва да бъдем откровени, не става въпрос за самия имот, а просто за болката, която понякога си причиняваме, липсата на доверие и ламтенето за имоти и пари.
Аз бях в подобно положение, само че от другата страна. Имах наследствена гарсониера преди брака ми. След като се омъжих живяхме там 2 години, роди ни се детето и ни стана тесничко и решихме, че ще я продадем и ще купим по-голям апартамент. Тъй като гарсониерата беше в центъра, купихме двустаен апартамент в един от комплексите и дори си взехме и кола. Когато отидохме при адвоката да ни оформя документите за покупката на двустайния апартамент, той ме извика вътре на саме и ми каза да накарам съпруга ми да подпише декларация, че апартамента е закупен с мои пари от предишен имот, за да се застраховам при евентуален развод. Познайте??? Сигурно няма да повярвате, но дори се разкрещях на адвоката, че не съм при него за да се развеждам, а по съвсем други въпроси. И така апартамента е писан на двама ни. Споделих ви това, за да не си мислите, че жените гледат само да влачат, напротив. Аз направих всичко това, за да не нараня съпруга си. Дано не съжалявам някога!?!