Виж какво. Принципно имаш право. Но от педагогично-психологическа гледна точка не е редно да се намесваш във възпитанието на чуждите деца. Не е редно да им правиш забележки и да ги поучаваш. С това, казано най-просто, няма да постигнеш нищо. Най-много да си навлечеш яда на майката или таткото и то ако са наблизо и неприязънта на чуждия малчуган.
Детето възприема от родителите на емоционално ниво, от емоционалната връзка, която чуждия човек я няма с него. Най-често то не чува думите, не схваща точното има съдържание. Нужен му е пример. Този пример са хората с които живее, които се грижат за него и го възпитават. Ако добрият пример от къщи го няма - всичко е безмислено, в това число забележките на гневните лелички от улицата.