Естествено никой не говори за цитонамазка.
Но ако те оставят с разкрачени крака, с огромен отвор отдолу, закачен на един ченгел, в безсънание, кървяща с леген отдолу - точно в коридора, където има посещения от външни хора и стоиш така поне два часа - нещо , което ставаше пред мен и не можахме да го променим. Дали ще продължиш се смееш ? Или ако те оперират, когато се оказва, че друга техен колега може да се справи само с лекарства. Или пък ако отвътре те зашият с конци, които после не се разтварят (най-добрата ми приятелка) - веселба, нали. Или ако докато раждаш някой "лекар" скочи с все сила с лакти върху корема ти и се държи от грубо по-грубо, само защото не му се чака толкова дълго, а другия през това време се е облегнал на краката ти и си пие кафе - (впрочем жената от този пример после влезе за известно време в психиатрия и не иска и да чуе за друго дете). Между другото една от съученичките ми умря на 16 години заради лекарска грешка при операция на яйчнците (на 16 , девствена ... ) Още ли ти е смешно?
Можем да поговорим и за прегледите: докато се събличам, той започва да преглежда едно момиче, току що омъжено, което идва за първи път на гинеколог и се оказва бременна. Не мога да повторя всичките му простотии, само помня как повтаряше "Булчица, а булчица, сега ще видиш ти, че не е леко да си булчица ." И толкова грубо я преглеждаше, че цялото легло се тресеше и повдигаше. Аз за разлика от момичето знаех, как трябва да изглежда един преглед. Предстоеше да легна пред това говедо, с вид на касапин. Беше в поликлиниката на болницата, където преди това бях лежала и ако майка ми не беше намерила някакъв професор щяха да ме оперират без причина. И му казвам на това говедо: "Искам да ме прегледате много внимателно и ако усетя каквато и да е грубост, от тук отивам при главния лекар, който познавам и това ще ви е последния работен ден." Да, сигурно съм си копеленце, а ти можеш да продължиш да се смееш .




свободна птица

Редактирано от Lychezara на 24.11.05 23:11.