Наистина ми се струва, че или е като щраус заровил главата си в пясъка този твой познат или играе ролята на жертвата, на страдалеца, но показвайки се като разбиращ, оценяващ това, което уж го има под повърхността. Мисля, че именно той е слабия в тази връзка и това го кара вместо да каже, че това и онова не му изнася, да го оценява уж от друг ъгъл.
И нали уж му отказвала секс, а пък бил станал по-добър? Кое е истината?
А и доколкото разбирам той знае, че жена му си има друг и му отказва емоционален контакт, а пък той едва ли не го оценява като плюс в отношенията им... Не го разбирам. Той е някакъв модел на мазохист поради нежелание да предприеме нещо. Мисля, че грешката е в неговия телевизор. Или някакъв вид самарянство - тя не ме обича, отхвърля ме, но аз оценявам нещата по друг начин, тя е свободна, не е на въженце. Този вид разсъждения вървят, обаче ако нещо между тях има наистина - някаква връзка по-дълбока от секса - съпричастност, разбиране, взаимност, поддържане. Но не върви, ако последния пристан е секса.