Според мен всичко е въпрос на гледна точка.

Аз съм едно дете и нямам личен опит, НО:

- майка ми има сестра и е по-голяма от двете. Тя цял живот се е чувствала ощетена в отношенията към нея. Според нея по-малката винаги е била по-обичана и толерирана. А според мен просто сестра й е по-шумната и активна, следователно е наблюдавана по-изкъсо, защото е била обществено опасна......

- баща ми има сестра по-голяма от него. Той пък постоянно мърмори, че е износвал старите дрехи, играел е със старите играчки и е пренебрегван постоянно за разлика от голямата, която имала всичко ново и постоянно се занимавали с нея. Сестра му пък твърди точно обратното, че постоянно я тормозели да го гледа и че на него (малкия) отделяли повече внимание.


Къде е истината според вас? Някъде по средата.

Аз сега имам двама сина и ги наблюдавам с голям интрес. Толкова са различни по характер, че е просто абсурдно да имам еднакво отношение към двамата. Тук не говоря за родителска обич, а за подход при възпитанието. Чудя се какви ли мнения ще чуя от тях след 20 години

А последното нещо което бих искала е моите синове да бъдат вързани за полата ми
Дано след 15 години нещата да се променят така, че да могат да започнат да живят самостоятелно още след като заършат училище, а не чак като създадат семейства.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите