Харесвам си името. Харесва ми, че съм кръстена на баба ми, а тя на нейната баба. Традицията е хубаво нещо, стига разбира се да не се оказва натиск върху родителите, да няма сръдни и други такива.... И също така ми се струва важно да се отчита и значенето на името. Римляните са казвали "Номен - омен" /нещо ми изчезна латиницата/, което ще рече "Името е предсказание". То не е просто буквосъчетине някакво, има си значение и тва значение, колкото и да е странно, повлиява съдбата на човека. В този смисъл Светльо наистина е кръстен на дядо си Ламби, Камен на дядо си Петко, Злата на баба си Хрисанти и т. н. Значението на тези имена е едно и също, а вече дали ще избереш гръцкия корин или българския е втростепенен въпрос.

А за новите ултрамодерни имена, мога да кажа само, че моето дете с такова име не бих си кръстила. Известно е, че ултрамоделното най-бързо става демоде, а името човек си го носи цял живот. В зората на социализма са били модерни имена като Свобода, Правда, Бригадир, които днес звучат странно. Имало е дори и Маодзедун, който, предполатгам, благополучно се е прекръстил. Докато децата пораснат, политическата ситуация може да се обърне още много пъти и да се сменят 10 телевизинни моди и тогава всичките Памели и Ромуалди ще зазвучат както днес звучи Бригадир.