За бабите и дядовците - не си съвсем права. Основното чуство,движещо традицията е вярата на възрастните хора,че по този начин им засвидетелстваш признание - благодарен си им ,за това ,което са сторили за теб! Аз съм една бъдеща свекърва с вече доста големи синове,но най-чистосърдечно на всеослушание бих казала,че не желая да се кръщава дете на мен - много по-щастлива ще бъда,да мога да имам контакт с това дете,да му се радвам,да се грижа за него.Нагледала съм се на трагични случаи на взривяване на семейния мир за векове,заради име на дете...тъжно е!

Две неща са вечни- глупоста и Вселената. За второто не съм сигурен.
Айнщайн