Ами не знам. Взимаш списък с имена от двете страни и почваш да премяташ нагоре надолу. Сънуваш, бълнуваш...и приемаш някое, което те е грабнало.

Аз хм...в момента, в който разбрах, че съм бременна, знаех имената - едно на момиче и едно на момче. Имах резервни и даже обмислях още. Но ...не знам дали е било случайност или съвпадение, остана точно онова, което ми се мярна най-напред в главата.

После обаче....такава война водих за това име, че нямам думи. Но не съжалявам. Били се обидили свекър ми и свекърва ми. Но докато се притеснявах дали и кога ще забременея, и понасях клюки и подигравки от тях, на тях не им беше обидно.....а тогава баща ми ме караше по болници, хранеше ме с деликатеси и се грижеше за мен. Никога не ме изостави....


Когато казах, че детето съществува благодарение на баща ми, свекърва ми има наглостта да каже, че в тяхното семейство имало традиция как да се кръщава. И аз кротко я попитах, тяхната традиция включва ли неуважение към снахата ...на какво изобщо са разчитали....те ме отхвърлиха от тяхното семейство, а после аз трябвало да им спазвам традициите.



Аз съм на принципа, каквото повикало, такова се обадило. Усилено тренирам за свекърва. Моята снаха няма да страда, заклевам се. Но и няма да понасям гадости като свекърва, както се наложи да понасям като снаха.