Приемам и уважавам традицията, ако родителите не са поставени под натиск. Такива примери ... уви - много.
Дъщерите ми носят имената на майка ми и на баба по бащина линия. Имам лошия опит от разочарованието на свекър и свекърва, които преди раждането се кълняха, че нямали претенции за имена. Що за идиотия, ама точно тъй го казаха "Нямаме претенции детето да се кръщава на нас". Няма да забравя майка ми в родилно ми казваше "Михаелке ако трябва смени го това име". Сърдиха се няколко месеца... Ама като им се каже Мария и стават други - тяхна си е и я обичат... Вече могат спокойно да кажат, че името не поражда чувства... Ама тогава... Леле, колко черна бях...
Аз нося името на дядо ми по майчина линия, лека му пръст и съм щастлива, че нося точно това име - неговото!

Що се касае до модерните имена... леле покрай другарчетата на щерките ми в градината съм била в потрес. Особено име в комбинация с презиме и фамилия.

А скоро се бях замислила за още нещо...
Кратките на името, които стават с течение на времето галени имена... Ако имам трето дете след време ще му дам някакво късо и хубаво име, за да не се намира някой умник от село, който на Йоана да рече АНИ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите