Аз като бях в гимназията, и тия от горния клас ми се виждаха много стари. Сега да ме питаш защо - не мога да обясня. И тогава сигурно не съм можела. Но ето, явно не съм била единствената. Като влязох в университета, бях много разочарована, че няма да имаме донаборници в курса и най-младите ми колеги ще бъдат 2-3 години по-големи от мен. Като почнах да уча обаче, взех, че се влюбих в един такъв дъртак от курса, отслужил казармата.

А иначе защо да не може любов и на 90 години. Много си е хубаво даже, ако се случи. Интересно ми е каква е вероятността на ХХХ години да бъдеш и обект на любов, но защо не. Дано да може.
Абе, днеска много пиша. Стига толкова.

Насила хубост не става.