Те се срещнаха късно
подир други срещи,
ревности, раздели,
подир други пръстени,
устни, постели -
срещнаха се съвсем накрая,
вгорчени и изморени.
Никакви игри не им се играеха
не им се слушаха гласове на сирени
след мътилката на деня идеше вечер,
прозрачна като гора без листа.
И точно тогава,
тържествено и обречено,
много накрая
те се намериха.

Вкопчили пръсти, мълчаха потресени -
като видели Бога безверници.
Два смешни храста,
цъфнали наесен.

От какви тайни, дълбоки пластове
избликна това последно обичане -
та бе най-тихото и най-страстното....