че споделеното щастие става още по-голямо?
И защо хората ги е толкова много яд когато някой каже, че е щастлив и се мъчат всячески да го убедят, че всъщност не е така, че се заблуждава и бла бла.
Това не е любов към ближния според мен. Това е точно както вече казах правило в БГ:
Най ми е добре кога на комшията му е зле. И не можем да си намерим место от яд, кога го гледам щастлив. По цела нощ не спим и мислим как му развалим щастието....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите