Не знам как успявам много скоро след силно емоционална връзка да намеря сили за друга и да загубя всички чувства към бившия. Обикновено запазваме положителни отношения, поздравяваме си, разменяме си по някоя обща приказка... ако е била голяма любов може да ми претупа сърцето 2-3 пъти... Обикновено се опитвам да предизвикам предишните усещания към този човек умишлено, заради тръпката... ама също така обикновено не се получава. Като се опитат да ми припомнят нещо от връзката ни, колко било хубаво, че съм му липсвала на моменти и бла бла... обкновено се усмихвам учтиво, любезно и малко лицемерно потвърждавам думите му... защото вътрешно всичко, което казва ми е безразлично... Да поясня... става дума за мъже, които са ме наранили и разочаровали толкова много, че и да искам вече не мога да изпитвам квито и да е чувства към тях. А ако аз случайно съм наранила някой... не знам как ще се чувствам като го срещна... защото тези мъже не искат повече да ме виждат и старателно и успешно избягват какъвто и да било контакт с мен години наред... Всеки си преценява кое е най-здравословно за него...
Но аз като цяло съм за запазване на приятелски отношения по възможност... прощавам всичко, дори забравям много от гадните неща... но обикновено не давам втори шанс... дори и да умирам де се вика...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите