OK . Няма да засягам тук въпросът за видовете насилие, то и без това една тема за какво по-напред.

Та мисълта ми за това което казват клубарките.Казвам ,че самите те не знаят в каква ситуация биха попаднали.

Никога не казвай "никога". Така е, разбира се. Това е вярно. Но е вярно и друго - че при определено поведение от страна на жената вероятността да попадне в подобна ситуация е много по-малка. Аз също съм склонна да мисля, че тези неща стават неусетно. Затова ми се струва
много важно да се реагира адекватно още на първите сигнали. Всеки човек си има (или би трябвало да има) представа за това, което смята за допустимо или недопустимо спрямо себе си и когато границата на допустимото се премине дори съвсем леко, трябва да реагира адекватно. Има си много начини да покажеш на някого, че никаква любов, деца и материален комфорт и материални облаги не могат да те накарат да търпиш определени неща и че той или ще спре да ги прави, или ще те загуби. Не просто да го кажеш, а именно да го покажеш. И той да разбере, че не се шегуваш. Много мъже (включително съвсем прилични) правят разни проверки не за друго, а за да видят какво може да мине. И като видят, че не минава, повече не опитват. То затова казват, че е много важно как се поставиш в началото.

Иначе добре е, че се говори за насилието в семейството, но никак няма да е излишно да се заговори за причините, които водят до него.