Антония се беше облегнала на стола и разлистваше списанието наслаждавайки се на най-новите фотографии на любимката си.Откакто беше започнала смяната и нямаше нито обаждане,но това не я успокояваше.Знаеше ,че можеше да се размине с обаждане ,но можеше и едно да бъде за цяла вечер,но до такава степен да внесе смут в душата и,да се поддаде на паниката от жената(момичето ),че в стермежа си да помогне,в Човешкия стремеж за помощ и водена от емоции да не даде най-верния и парвилен отговор.
Почти падна от стола---така и не се научи когато седне по"американски" да става и по ' американски"-бавно и спокойно.Звънът който очакваше отново я изненада--звън зад който може би се криеше някоя изтерзана душа,някое прекършено,нежно цвете--загрубяло от постояно потъпкване и мачкане,но винаго готове да се изправи и да стане отново част от майката пророда.С трепереща ръка вдигна слушалката очаквайки да чуе гласа на поредната жертва ,на поредното момиче принудено с бой да продава тялото си за да може някой бизнесмен да кара кола за 200 бона.
Изненада се когато чу гласа и: тих,много тих глас.Много мъка имаше в него ,много страдание и страх.Глас не на момиче ,а на зряла жена,но много измъчена и вече знаеше ,че ще бъдезаредена с поредната порция тягостни чувства и отново щебъде гневна,ядосана за това наранено цвете.Молеше се разговора да бъде дълъг,дац успее да влезе в сърцето на жертвата,да се опиат да и покаже ,че е съпричастна на проблема и,молеше се......искаше да помогне,много ,защото знаеше ,знаеше ,че когато затвори слушалката тази жена остава отново сама и не беше сигурна дали тази жена ще поема риска да промени живота си.да поеме отговорноста да посочи насилника и да заживее нормално.