Аз пък спрях да давам! Правя го само когато сърцето ми подскаже, когато трепне.

Спрях защото видях следоното: На работа съм. Отиваме с колегата да монтираме апаратура в сграда точно срещу Централна поща. Беше около 9,30 сутринта преди доста години. По улицата вървят различни хора. Погледа ми привлече една циганка с малко дете (против расовата дискриминация съм), прилично облечена. Наведе се, остави торба на тротоара и извади от нея един парцал. Облече го, гушна малкото. Седна на ъгъла и започна да подканя. Толкова добре играеше, че ако беше на сцената на Народния театър, публиката щеше да стане на крака и да ръкопляска за БИС. От този момент нататък, спрях да давам. Винаги пред очите ми излиза един артист, достоен за аплодисменти.

Все пак има няколко човека, на които от години давам когато минат покрай мен.

Иначе по офисите - нямам опит. Работя в предприятие с ограничен достъп. Имаме охрана и тя отрязва всичко. Със сигурност е досадно, особено когато станат повече от един на ден.

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!