хммм... тук ме накара да се замисля...
и колкото повече го мисля, толково повече ми се струва, че си прав - харесва ми гледната ти точка
само за едно не мога да се съглася - че някой като те заобича, взима нещо от теб и оставя празно място... напротив.
но всичко опира до това дали този някой, който те обича, го прави на твоя език - по начин, който разбираш. ако аз търся нежност и следователно по твоята логика (която приех) ставам слаба, вероятно хленчеща на моменти, означава ли това, че не заслужавам обичта? - сигурно да. сигурно не съм разбрала една обич, защото все търсех утеха и подкрепа, а може би тя е била такава каквато я описваш ти...
хммм :)