Знаеш ли кое прави ситуацията още по абсурдна..и невъзможна...че даже не мога да реагирам подобаващо на удрящата ме мъка...да се напия с лекарства с алкохол да забравя...добре че беше вечер и мога спокойно ако не друго то поне да се нарева...не мога и ненужна да се усещам...утре ще се събуди едно 10год. ангелче на него аз поне съм нужна..на себе си и на другите едва ли..но да стаяваш болката е също толкова унищожаващо те..може и да съм нещо ама не толкова голямо нещо като други неща за него...знам ли..изобщо за кого в момента съм нужното нещо..последното изречение от приказката може би съдържа и смисъла на живота..и много ми се ще да живеем в някакъв такъв приказен свят в който това наистина да е така...но в света на хората Любовта стой след куп други условности...да не кажа че стой на опашката от ценности...

тъжна