Искам да ти кажа, че съм омъжена за мъж, които е същия като теб. Дори като ти четях темата цялата настръхнах.......... Само ще ти кажа, че ако продължаваш по същия начин никога няма да си щастлив, защото така само измъчваш себе си. моя съпруг като теб никога не е доволен - приказки от сорта, че непрекъснато се раздава, а не получава нищо насреща ги чувам като за добър ден. Иска да съм перфектна. С моите 26 години имах престижно образование и заемах доста висока длъжност в престижна рганизация. Оженихме се, забременях. Смятахме, че детето ще го родя и веднага след като се възтановя ще се върна на работа за да не губя позиции. Но уви.... След като родих в мен нещто се промени и аз имах нуждата да се чувствам майка и жена в къщи. Моят мъж започна да ме тормози, че не съм вече амбициозната жена, която е срещнал и за кояте се е оженил. Настояваше да се върна на работа. Не че не можеше да си стоя в къщи и да се радвам на майчинството, напротив той има много добре платена професия. Просто за него беше въпрос на престиж съпругата му да е на работа и то не на каква.... А аз се чудех защо в началото на нашата връзка се хвалеше на всякъде какво работя, какво съм учила... така всъщност си е подхранвал собсвеното его...
Да ти кажа ли как свърши това....Сигурно се сещаш, че се уморих да се доказвам и да се старая да съм перфектна и да не правя грешки, защото няма прошка. Освободих се от едно голямо бреме, а той продължава да бъде същия недоволен от живато тип, защото никоя не е достатъчно добра за него. А и факта, че бракът му се провали още повече го съсипа - та нали всичко негово трябва да е перфектно.
Желая ти късмет.