с риск леко да се заям в началото, да обичаш работата си също е вид обич

виж, много е трудно да се степенуват тия неща с обичането и степенуването, не случайно го написах още в първия си постинг. понякога човек и сам не може да прецени. ще ти дам пример от личния си опит - навремето, като станахме гаджета с настоящия ми съпруг, той ми каза ясно и отчетливо: "виж, аз винаги ще поставям работата си на първо място, да си го знаеш от сега!". така.... тия дни си говорим и аз му припомням какво е казал навремето, а той възмутено отрече някога да е говорил такива неща
не че не отделя според мен твърде много време и усърдие на работата си - често в ущърб на семейството.
как се правят тия преценки кой кого повече, много ми е интересно? значи ли, че ако обичаш повече жена си от работата си, ще си зарежеш неизпълнени задачите за деня и ще хукнеш с нея по магазините, примерно, да й купуваш кожено палто? или обратното, ако обичаш работата си и й посвещаваш много време и енергия, значи ли това, че ако жена ти легне болна, няма да излезеш веднага от работа и да хукнеш при нея?
нещата не са черно-бели, не са "първо-второ-трето място"...