Здравей, разбирам болката и разочарованието ти! Това, че "Приятелите на моите приятели са и мои приятели" май при теб не важи и сигурно има защо. Мога да си представя как се чувстваш и колко яд се събира в теб при подобни ситуации, защото знам че мъжкото приятелство понякога е над всичко. Може би всичко се обяснява с това, че мъжете цял живот си остават деца и имат нужда все да си играят, къде с играчки, къде с жени, къде със сърца... А ние нали сме по-разумни приемаме всичките им нерзумни постъпки и позволяваме те да ни натъжават, объркват... Една приятелка ми каза, че мъжете имат нужда да бъдат сами или поне да бъдат малко в мъжка компания, да се забавляват (не го разбирай в неприличния смисъл), да се разсейват, да си псуват и говорят глупости и в такъв момент не бива да го спираш, защото това още повече ще го отегчи и отблъсне. Може би той все пак не е толкова голям кавалер (извинявай, но това си помислих) щом като може да жертва вашата планувана и желана романтична вечер за една мъжка черпня. Ако искаш да "излееш" още нещо по тази тема можеш да ми пишеш на dibrera@abv.bg. До скоро