как излязох от депресията ли?-ами трудно, започнах да мисля само за това че сина ми има нужда от мен, като майка и от баща си като баща, и че това че аз примерно съм ядосана на баща му, не ми дава право да го критикувам или да го изкарвам черен и т.н., започнах да си живея с депресията, да си обичам детето и да чакам да дойде момента в който мъжът ми ще прови по-голям интерес към него а и към мен, е първо идва интереса към детето, защото той пораства става интересен иска да се гуши в него и разни такива, започваш да мислиш как да се харесаш отново на мъжа си, за да продължите ако не като обичащи се, то поне като уважаващи се личности, незнам дали ме разбираш, защото мислите са ми малко неподредени, но компромиса е това, че когато се ядосаш за нещо броиш до десет преди да си отвориш устата или се изнасяш в другата стая за да не създаваш конфликт, а ако той започне пак изчезваш за да не се разпалят страстите, защото после боли още повече.....абе търпение, депресията идва от това че нямаш контактите с които си свикнал отпреди, а той в същото време е освободен от подобни промени и когато неможеш да разчиташ че поне един ден той ще го гледа, а ти ще се шляеш някъде, за да си спомниш доброто старо време или пък за да почувстваш облекчение се самоизяждаш отвътре, но момента в който ще имаш пак социалните си контакти идва.....тогава може и да се чудиш как си могла да се ядосваш и депресираш толкова много....абе надеждата е тази която те връща в реалността - надеждата че ще дойде момента в който всичко ще е по-лесно, при мен вече е така, защото детето ми става доста самостоятелно и задълженията ми около него постепенно намаляват остават само хубавите моменти, да си поиграете, да се изкъпете - радвай се на тези малки радости и се радвай че точно ти не си ги изпуснала....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите