1. Влиянието е огромно.
2. Никога!
3. Да.

Остава влияние и още как.. Никога няма да изчезне спомена за кошмара. Просто с времето, с подходящ антураж и много любов, чувството за вина, срамът и страхът намаляват. Не може подобно омърсяване на цялата ни личност - тяло и душа - да не остави следи. Как ще се проявят те, е въпрос на личност. Аз например си отмъщавах, да се чуди човек на кой, спейки с хора, които не ме интересуваха, а хората, които харесвах или дори обичах не можеха дори да ме докоснат, без да последва негативна реакция. Така я карах докато не срещнах съпруга ми - той ми остави времето да се науча да живея въпреки раната в душата и ми даде всичката си любов и разбиране.

За жалост, ние сме възпитани, че изнасилването е някакъв срам за жертвата, което засилва още повече чувството за вина и ни спира да споделяме и говорим открито. Така раните си стоят отворени и нещата често се влошават. Ето, аз пиша "анонимно" защото още ме е срам, още ме е страх, въпреки това, че минаха години и имах помощ от любящи хора.

Хм, стана много объркано, но не е лесно за описване. Питай, ако те интересува нещо по-конкретно, тук 100% има доста жени преживели изнасилване, ще ти обяснят каквото могат.