Животът се променя, но дотолкова доколкото мъжът и жената позволят!

За бащинството в началото, трудно ще кажа, защото липсваше. Ама аз хич не се затворих с моя бебок вкъщи. Всеки ден имахме гости или ходехме някъде навън и не в компанията на разни отегчени майки. Ако пък исках да съм сама- баба и дядо бяха насреща, също детегледачки, приятели...Та си представям, че ако имаше мъж, той щеше да замества до голяма степен гореспоменатите лица, независимо дали работи/ печели повече от мен.

Но все пак, мъжете като цяло сякаш по-бавно приемат идеята за бащинство. Ние (мислейки дори за игрите на кукли) като че ли сме по-бързо свикваме да сме майки... Но пък според мен, когато им (на мъжете) гласуваме доверие, се справят много добре. Т.е. разковничето ми се струва в това една жена да не пита и да се оправдава/ мрънка/ прави на жертва, а направо да "взема своето", т.е. отиде на кино, на басейн и остави таткото с детето...Той спокойно може да покани приятел/и вкъщи на по бира и да гледат нещо, т.н. докато бебо спи, а тя примерно иде до близката спортна зала...

В този дух, съпругът ми (срещнах го няколко години по-късно) от ден 1ви гледа детето ни (би го обидило ако кажа моето), когато аз реша да отида с приятелки на кафе или по магазините. Както и аз си седя вкъщи, ако му се излиза. И винаги намираме начини да излезем само двамата ... Не мисля, че щеше да е по-различно, ако бяхме заедно от самото начало.

А животът НИ се върти така или иначе около детето и това също ни доставя удоволствие.

Та искам да кажа, че мъжете, може и да са по-непохватни и неготови в началото, но пък в никакъв случай не са осакатени, безчувствени създания. Веднъж влезнали в ритъм се справят не по-лошо от нас. Ние сме тези, които трябва да ги поощрим и да им подадем малкото създание, а не да мрънкаме, колко сме нещастни...И също да не забравяме да се грижим за себе си...