Не изчетох дискусията докрай,защото нямам много време и се извинявам ако повторя някого.
Имам приятелка.Баща й изгонва майка й,докато е била бременна във втория месец и се събира с по-млада жена.Майка й е била по-голяма от баща й.Мислела да абортира и тогава една приятелка й казала-"Роди го.Сега ще ти е като чувалче на рамото,но после ще ти е патеричка".Сега са в прекрасни отношения и наистина много се обичат.Аз самата съм майка и мога да ти кажа,че да имаш дете е най-прекрасното нещо на света.
Но...Трябва да имаш подкрепата на родителите си за такава стъпка.Просто не можеш да отгледаш детето абсолютно сама без да изпиташ лишения.Първо-майчинството не стига и за най-елементарните нужди на детето,камо ли пък за теб.Ако го оставиш в ясли и работиш,ще страдаш,че няма да го гледаш как расте.И друго-колкото и да е хубаво да имаш дете,понякога наистина ти натежава и имаш нужда да останеш сама поне за половин час.Тогава ползата от таткото или някоя баба,леля и т.н. е много голяма.И ако нямаш никого до себе си,в един момент ще рухнеш и няма да си полезна нито на себе си,нито на детето си.
Така че помисли за всичко и решавай.