Ех, Елена, като гледам броя на въпросите, май че ти е слаба вярата... Не се засягай, знам, че ти е трудно. Обаче, както пишеш, решението трябва да е само и лично твое. Но в никакъв случай не наранявай себе си...

Понеже питаш за подробности по моята история, ти отговарям. Чувствата въобще не бяха отшумели, ако имаш предвид момента на раздялата. Даже напротив - бях много влюбена и това ме изкарваше от релси и плашеше. Аз поначало предпочитам да съм по-уравновесена и не съм много-много по силните емоции.

Разделихме се спокойно. Върнах се при тайфата си от връстници и започнах връзката със сегашния си съпруг. Той ме "спечели" с предложението да бъда майка на децата му, а за мен това беше най-важното в онзи момент.

Виж, разбери ме правилно. Не съжалявам, че стана така и бракът ни определено не е за изхвърляне. Въпросното "сглупяване" е от моя лична страна. Знам, че ще ти прозвучи като в латино-сериал, но трябваше да послушам сърцето си. Защото в крайна сметка се оказа, че е по-важно колко ти обичаш, а не колко си обичан...

Освен това аз вече трета година не мога да забременея...