мда........ това с позицията в офиса и на мен ми е познато - затова не съм се и примирила. карам си с главата напред в т.нар. мъжки свят на работа и да ти кажа - справям се засега. НО (както забелязваш "но"-то е голямо) грима и дрехите вместо да ми пречат, ги използвам - помагат ми в много случаи.
проклета да съм ако позволя на колегите, партньорите (които постоянно ме преценяват) или конкуренцията да разберат в какво настроение или състояние съм!!!
затова харесвам грима, затова харесвам дрехите - пазят хората на дистанция от мен, пазят да не ме попита някой полуидиот "какво ще кажеш да те опъна, бейби, вместо да подписваме договор!...", с две думи - правят ме на студена кучка
а двамата мъже в къщи си ме знаят каква съм (и това ми стига)

в началото подобно отношение към мен ме изваждаше извън кожата, после взех да го приемам за бъг на живота и да намирам начини да го заобиколя (щом не мога да го изтрия -))

само едно ще ти кажа: предпочитам да съм жена с такива трудности, отколкото мъж без

Ако нещо стане както трябва, то е станала голяма грешка. /Мърфи/