Ама че мъж! Направо мечта!
Аз например почти никога не се извинявам най-малкото защото съм абсолютно убедена, че съм права в тезата (изказването и т.н.) си. Обаче проблема при мен е, че и мъжът ми не се извинява никога (сигурно и той мисли като мен, че винаги е парав! И какво се получаваааа.... да не ви е работа да знаете! Половин, един, два часа (колкото дойде) безсмислени спорове (чак забравяме за какво сме започнали да се караме, след което още толкова време в мълчание. И накрая всичко е ОК
Пък да знаеш, че извиненията са си хубаво нещо и май само от женски капризи няколко дни не си говорите. А представяш ли какви щеше да ги разправя приятелката ти, ако не й се беше извинил?! Нещо от рода например на :" Не го е срам! Не стига, че ме засегна така, ами и едно ИЗВИНЯВАЙ не ми каза!" Така че ти си се извинявай, че да няма после за какво да се хващат приятелките ти, тъй да се каже - винаги да си чист!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите