Млад съм по душа, а не по години:-)

Как да ви кажа - мислех че няма тайни за жените, които да не знам. Обикновена история. Запознахме се случайно, както обикновено става, в един бар. Взех и телефона, и и се обадих след няколко дни. Поканих я да се виждаме.

Имаше следния проблем в началото - в бара беше тъмно, спомените ми не бяха много ясни, а и аз не бях много сигурен дали ще я позная на светло. Чакам я пред работата. Излизат една група колежки и аз се чудя коя беше моята (не се смейте:)). Изведнъж от групата се отделя най-хубавата и право към мене. Направо се изцъклих. Дойде наблизо - ама тя наистина много готина.

Отвори си устата да говори - гласът и като песен. Направо бях като гръмнат и си забравих граматиката. Цяла вечер заеквах и се червих като гимназист.(ужасссс!)

Колкото повече говореше толкова по-гръмнат оставах.. Абе какво да ви разправям. Направо отиде на боклука целия ми досегашен опит. Все едно се изпари и се върнах в училище.

Цяла нощ не мигнах. Само тя ми беше в главата и идиотското ми държание.
На другия ден я засипах със съобщения. След това реших че съм направил голяма грешка с тия съобщения. След това изстинах защото си помислих че идиотското ми държание ще я прогони съвсем. И след това ви писах за съвет, клубари.

Да не говориме че наистина не желая да изчезне от живота ми, защото изведнъж като че ли заработих на бързи обороти..