Та, не мисля, че такова общество като скандинавското е модел за подражание.
Пак си е несправедливо, но везните са наклонени малко по-другояче.

Да се върна на основния въпрос: как се променя манталитет?

Права си, че елементарните неща, постигнати днес, са донякъде (може би в основната си част) резултат на борби "отгоре".
Обаче ми се струва, че с борби отгоре е добре да се постигнат само външните резултати, които се целят - например правото на жената на образование, правото да гласува, да се кандидатира, да работи, да се разведе и каквото още се сетиш.
Известно време като подейства това, ще започне да се просмуква и в мисленето на хората, че така е нормално.
В България сме близо до патриархалния модел на семейство, защото все още сме много близо до традициите си, и до много скоро младите семейства живееха в тясна зависимост от старите. Най-често дори в общ дом, а когато не - в апартамент, закупен от тях...
И по метода на модел и подражание се следваше някакъв вид родово общество (имам предвид в семеен план).
Вече не е така, и все повече няма да е така. Поколенията се раздалечават и се "еманципират" едно от друго, младите хора са все по-самостоятелни от родителите си.
Така моделът на властния баща и домакинстващата майка няма вече да е толкова силен и няма да бъде подражаван толкова масово. Най-малкото, в обществото ни вече има и други модели.

Така че нещата ще се променят - за тези, които ги искат променени. Просто трябва да се оставят да следват естествения си ход.

А целта според мен не е да се замени един модел с друг, патриархат с матриархат... А да се развие общество, богато на модели, общество, в което всеки ще може да си избере по кой начин да живее, без да предизвиква прецедент или учудване с избора си.
Т.е. през цялото време говоря за толерантност. Това е, което според мен трябва да се постигне.
Защото в момента и патриархалното мислене, и феминизмът, се борят за налагане на морал и начин на живот някакси по калъп. По калъпа на собствените си предпочитания. А жените са много и разнообразни, някои искат по единия начин, други - по другия.
Аз подкрепям жените да живеят живота си така, както искат.
Това не е ли феминистко?
Защо феминистките искат да казват на някои жени как е "по-правилно" и "по-достойно" да се живее, и наричат несъгласните с тях - "заблудени овци"? Ми тези жени искат да чистят вкъщи, искат да си дундуркат бебето и да му приготват пюрета - това е техният АКТИВЕН избор, в общество, в което е възможно да изберат и ДРУГИЯ вариант - т.е. да правят кариера и да нямат деца.
А всяка жена в България, която реши да прави кариера и да не се омъжва, има възможност за това.
Сега ако някой ми намекне за сексизъм на работното място, искам да ви обърна внимание, че той, както и пряко следващата от него сексуална дискриминация, са проблем не между "жена" и "мъж", а между "нисшестоящ" и "висшестоящ" и са тема на съвсем друга дискусия.

From now on, I want you all to call me "Loretta"!