Нещо като обобщение дотук:
Наистина, съгласен съм с тезата, че феминизмът се е зародил на Запад като една благородна и хуманна кауза.
Равноправие. Независимост. Професионална изява. Право на личен избор. Кариера. Свобода. Всичко това е чудесно, но жените отдавна вече са го постигнали. В днешно време те дори имат повече права от мъжете - обществото толерира жената-майка повече от таткото. Т.е. феминизмът като кауза вече почти се е изчерпал.
Обаче най-крайните, радикални идеи на феминистката кауза са се изкълчили и мутирали, за да се превърнат в това грозно и уродливо явление:

ОМРАЗА КЪМ МЪЖЕТЕ

Това е всъщност основният проблем. Ежедневно виждам(е) такива жени край себе си. Те се проявиха и тук, в тази дискусия. Най-характерната им черта е агресивността. Те мразят мъжете, защото им завиждат. Завиждат им, защото искат да са като тях. А не могат. Защото природата ги е създала да бъдат жени. Те се опълчват против собствената си природа. ЖЕНИ, КОИТО ИСКАТ ДА БЪДАТ МЪЖЕ! Или поне да приличат на тях. Какъв ужас!
Не мога да приема, че омразата и агресията са естествено състояние на човека. Те са нещо антихуманно. Ето защо аз ги намирам за противоестествени. Агресивните жени будят у мен безгранично отвращение.
Господ е създал мъжът и жената, за да се обичат, а не за да се мразят! Като казвам "обичат" имам предвид точно това, а не просто да съжителстват и да си поделят домакинските задължения. А що се отнася до домакинската работа - нямам нищо против да помагам. Още повече, че съм свикнал с това - досега съм си я вършил все сам... Но бих помагал само на жена, която обичам. А за да я обичам, тя също трябва да ме обича.
Освен всички онези неща, които са така противни на мъжемразките - висене в кухнята, бърсане на сополи и т.н. ( да не ги изброявам ) - в живота има и много други, хубави неща. Те дори са повече от лошите. Едно от тези прекрасни неща се нарича любов! Животът все пак е хубаво нещо! Но защо мъжемразките се вторачват най-напред в неговите гадни страни?
Отново ще ви насоча към темата-шедьовър на Mesmerisa. Тя признава, че мрази децата. Аз съм убеден, че тя, и такива като нея, мразят не само децата. Мразейки децата, те подсъзнателно мразят и мъжете. Та нали всеки мъж е едно голямо дете!
"Мъжът до нея". Това е един много популярен и показателен израз. В него е акумулирана цялата андрофобска, мъжемразка енергия на днешния объркан свят.
За сравнение: аз лично никога не бих нарекъл моята партньорка така - "жената до мен", или още по-вулгарното "моята". Тя е моята любима, моята съпруга, най-добрата ми приятелка. Тя не е просто (някоя ) жена до мен. Тя е моят ЖИВОТ! Тя е част от мен, както аз самият съм част от нея. Колкото и банално да звучи всичко това. Не намирам нищо лошо в това чувство за принадлежност. Напротив, точно това е прекрасното на любовта!
Тя е майка на нашите деца, най-после.
Така поне си го представям...
"За кариера няма да коментирам. Не съм от хората, които на всяка цена трябва да изградят кариера. Не ме вълнува признанието на обществото, ако нямам признание от собствените си деца и семейство! Мнението на обществото е преходно, семейството е за цял живот! Удовлетворението го получавам така или иначе." Това е цитат от "Отворена"(open-minded). Прекрасни думи! Такива жени ми импонират. Свалям ти шапка, евала, моя отворена приятелко! Ако срещна такава жена, сигурно ще поискам да се оженя за нея. Все пак животът е пред мен - само 36 години са изминали от него...
Толкова засега от мен. Можете да продължите дискусията. Аз ще се намеся пак - когато му дойде времето...


Здрави сме дотолкова, доколкото са хуманни идеите ни.

Редактирано от Tъжeн Koльo на 30.05.03 23:58.