Благодаря за разяснението.

Нека да изтъкна и един друг момент.
Тъй като моят феминизъм се ограничава до отношенията между половете в семейството и не излиза навън, т.е. аз не съм феминистка в социален аспект, за мен няма смисъл идеята за борба за постигането на тая справедливост, която описвам.
Да се бориш може в обществен план.
Обаче като всичко опира до договорката между двама души, и в крайна сметка, до възпитанието и манталитета на отделния човек?
Как можеш да се бориш да промениш нечие мислене?
Аз мисля, че чувството за справедливост трябва да си е даденост на всеки човек и от него да се изхожда винаги.
Ако то не си идва отвътре на човека, нищо не можеш да направиш. Не можеш чрез "борба" да възпиташ чувство за справедливост.
А всичко, което заковеш с някакво правило, от което да се ръководят хората, рискуваш бързо да се изроди. А такива примери много.

Аз живея в Норвегия. Тук в Скандинавия, дето се вика, феминизма са го измислили.
Резултатите, които наблюдавам ежедневно около мен, са просто плачевни. Не плачевни, те са направо смешни. Безумни. Хора с промити мозъци се борят за реализирането на отдавна реализирани права. Тръгнали на война срещу природата, историята, реалността.

Ще ти дам един пример, за да се позабавляваш: напоследък тук се развихри скандал около програмата на специалност Философия в Университета. Включвала само произведения на мъже. Докога всички сме щели да виждаме света само през мъжка гледна точка?
Стигна се дотам, че конспектът беше разгледан от нарочна комисия, която го отхвърли като неотговарящ на изискванията на еди-коя си точка на закона, и задължи съставителите на учебната програма да включат в конспекта и жени.
Еми откъде да ги изкопаят съставителите тези жени-философи?! Като то просто си няма, до едно съвсем скорошно време, което по принцип не е предвидено да се изучава.
И така, единият вариант беше да увеличат времевия период, който да се покрива в обучението, за да се включи и една жена-философ от Новото време.
Но това означаваше да включат и мъжете-философи до това време, а те са много и все значителни, така че този вариант отпадна.
Решението, което се взе, беше една преподавателка от Философския факултет да напише статия (не помня на каква тема - абе каква да е статия), която да се включи в конспекта, при което в конспекта да има представена и жена.
Кажи ми не са ли това промити мозъци?!...

И докато тия се наричат феминистки, аз мисля, че имам основание да се срамувам да наричам себе си феминистка...
А големият парадокс е, че тук и мъжете са убедени феминисти. Спорила съм веднъж и няма да повторя. Промити мозъци е най-точното определение.
Специално този скандал, който ти описах, беше воден с дейно участие и на мъже, и на жени и от двете страни на барикадата.

И имай предвид, че в Скандинавия за мъжете е съвсем естествено да вършат домакинска работа и няма жена, от която да се очаква сама да я върши.
В закона им е предвидено включително отпуските от работа на жената и на мъжа да са равностойни: има "отпуска по майчинство" и "отпуска по бащинство" - ако единият си е останал вкъщи да гледа първото дете, другият може да остане да гледа второто.

Т.е. нещата им са така уредени, че жените тук в момента държат мъжете под чехъл и само да смее някой да гъкне нещо срещу жена - веднага си го отнася по линия на полова дискриминация. Ама той и никой не гъква.

Някакси не ми се струва женска черта цялата тая войнственост и надъханост - тук говорим вече за това "омъжкаряване", което някой по-горе спомена.

И ако нарека себе си феминистка, аз се присъединявам към него...

From now on, I want you all to call me "Loretta"!