...но искам само да кажа това:

Аз съм жена.
Смея да твърдя, че съм добре образована и интелигентна.
Обожавам децата!
С удоволствие ще си седя вкъщи да си гледам поколението, да готвя за семейството си (готвенето ми е хоби, между другото), да посрещна мъжа си от работа.
Мразя факта, че трябва да оставям детето си с гледачки, за да работя. Но просто се налага. Мразя тази ситуация, не искам да се налага да ходя на работа, когато детето ми има нужда мама да го гледа!!!
Ок, мразя да чистя, но все някой трябва да го прави... Не е задължително да съм само аз, но това може да се договори, пък и ще е несправедливо да го тропосам на мъжа си, при положение, че той бачка по цял ден. Предпочитам да му връча детето, да се позанимава малко той с него, така хем детенце ще е доволно, че прекарва време с тати, хем тати ще е съпричастен с проблемите по отглеждане на децата.
За мен няма нищо по-естествено от това децата да се отглеждат от собствената им майка.
Естествено, прави ми кеф и да работя. Обичам да контактувам с хора, но отглеждането на дете и заниманието с домакинство съвсем не значи, че трябва да се лиша от тези неща. Напротив: домакинстването и гледането на дете са си цяла работа сами по себе си, освен това ми доставят удоволствие. Имам цял ден да се срещам с приятелки, повечето от които е вероятно да имат деца, тъй че и детето ще си има компания междувременно.

За кариера няма да коментирам. Не съм от хората, които на всяка цена трябва да изградят кариера. Не ме вълнува признанието на обществото, ако нямам признание от собствените си деца и семейство! Мнението на обществото е преходно, семейството е за цял живот! Удовлетворението го получавам така или иначе. Мога да работя хиляди други неща от вкъщи, които не са свързани с домакинстване и гледане на деца в свободното си време(кой каза, че няма да го имам - сама ще си го отделя - специално за себе си, идеално, когато детето спи/ е на градина или училище!!!

Не бих се примирила ако мъжът ми ме бие, ме приема за даденост, излиза в кръчмата след работа, не обръща внимание на детето или на мен. Но това зависи изцяло от подхода ми към него и няма никаква гаранция, че това няма да се случи, ако примерно нямаме деца, ходя всеки ден на фризьор, имам кариера и т.н...

Тоест, усилия се изискват и от двамата, отношенията един към друг са изцяло плод на взаимно уважение и то няма нищо общо с това дали жената си стои вкъщи да гледа децата и да готви, или я няма с дни, понеже е в много важни командировки в чужбина...

Другия път ще ви кажа още неща

Очаквам от върлите феминистки да ме нападнат, затова ще кажа последно:
криворазбраният феминизъм е в основата на много проблеми в днешно време, като се почне от комплексите, които създава на мъжете, мине през липсата на време за децата, и, съответно занемаряване на възпитанието им, превръщането им в малки безпризорни "изродчета" и се стигне до огромният брой не достатъчно обмислени разводи!!!

Хайде сега, разкъсайте ме, колежки

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго.