ами аз когато накрая го казах , той мисля отдавна го беше усетил, ама пуста рутина...все си мислим , че моето си е мое....
но наистина си беше рискована стъпка
а за познаването...един друг...ами то ние се познаваме от...лелее... 22 години
трябва да се познаваме добре
и пак всеки от нас си мислеше , че всичко му е в кърпа вързано ...ама не се оказа така
любовта трябва да се отгледжда всеки ден и да не се забравя дори за миг