Еволюираме, казваш... Това повече на мутиране ми прилича, както си го определил...

Смятам, че хората - разбирай и мъже, и жени - на 20 години са все още твърде млади, зелени, неориентирани, уплашени, несигурни... но търсещи. А започват лека-полека да намират онова, което са търсили, да се ориентират, да поумняват, да добиват опит, дори да помъдряват.. може би около 30-тата си година, плюс-минус, разбира се.

В една жена на 20 би могъл да харесаш красотата, свежестта и непорочността, но не и ума, според мен. А красотата и младостта са най-преходните неща на този свят. Вярвам, че всеки отделен човек има среда (разбирай партньор, приятели, колеги), в която да разцъфне... Може би просто жените, за които говориш, не са имали това щастие

А ти защо не опиташ да им се усмихнеш на лошотията? Може и да не помогне, но пък ти ще се почувстваш по-добре