Клер,благодаря ти все пак за мнението но и аз си мисля,че няма да е много правилно.Естествено нямам намерение да го оставя да прави каквото си иска и да се прибира когато си иска но все пак е малко крайно да му държа сметка за всичко.Направо го виждам как ще започне да ми доказва,че аз не мога да го командвам и т.н.Знаеш ли,че и аз в самото начало на възката ни се бях увлякла по едно друго момче,че даже си мислех,че съм влюбена в него.Всъщност бях страшно раздвоена и нещастна защото обичах и двамата и не можех да реша какво да правя.Тогава съпругът ми/той тогава ми беше гадже де/така и не разбра за това мое увлечение,но през цялото това време беше толкова мил и внимателен и нищо неподозиращ,че това му поведение ме върна при него и не съжалявам.Но си мисля,че ако той тогава беше разбрал и беше започнал да ми поставя ултиматуми и да ме спира,то едва ли нещата щяха да се развият в тази посока.