|
Тема |
Не мога да ти посоча изречение... [re: Бpaчeн koнcyлтaнт] |
|
Автор |
Pocu () |
|
Публикувано | 25.03.03 09:22 |
|
|
но тезата ти наистина куца на моменти. И знаеш ли защо?
Заради мита "подходящият човек".
По какво, аджеба, познавате дали сте срещнали подходящия човек?
Можеш да се влюбиш, да се чувстваш страхотно, да усещаш любовта и вниманието на другия, да искаш да го наричаш с нежни думи. И то не защото е редно, а просто защото не можеш да спреш устните си да ги промълвят.
И после? След 2-3 години? Ако и двамата не продължат с леки усилия да си помагат и да поддържат любовта? И двамата, не само единия!
Истината би могла да бъде и следната: любовта не ти пречи да бъдеш ти, любимият човек с минимални усилия може да пасне изцяло към теб, двупосочно. Тук донякъде разбирам Делфин. Двама обичащи се трябва да имат повече допирни точки, за да са по-малко компромисите. И за да е по-лесно да се правят тези компромиси, да се жертват по-малко неща.
И все пак... дали ако това се случи, няма да пристигне и скуката?
И отново стигаме до друга истина: съвместният живот трябва да ни бъде интересен. Но колко интересен?
И не мисля, че според мъжете жените стават само за чукане. Ако си честен със себе си, не с нас, ще си признаеш, че и ти търсиш НЕЯ /или поне си я търсил/. Че най-накрая си намерил една жена, която да акумулира в себе си всичко това, което си търсил или търсиш у другите. Всичко, от което си се нуждаел, нуждаеш. И че тя ще съумее да ти дава всичко, от което имаш нужда, в подходящия момент. Жената, която ще поискаш да направиш щастлива.
|
| |
|
|
|