Много добре те разбирам! Аз имах такава връзка, продължи 4 години. Абсолютно същото беше - много добър сексуален живот, но...другото куцаше, и то доста! Дори и думите на наште бяха същите! Страшно е тягостно да няма за какво да си говорите, да не сте на една вълна...Сега, като си спомням се чудя как издържах толкова дълго с този човек, явно физическото привличане беше доста силно. Но нито той харесваше приятелите ми, нито те него(както се оказа впоследствие), изпитвах нужда все да ходим някъде, защото ме хващаха лудите само с него, нещо липсваше, но си казвах: Е, не може всичко да е наред, няма съвършени връзки, а и нали се обичахме...до момента, в който не се свързах с настоящия ми мъж и баща на детето ми! Нямаш представа колко добре се чувства човек със сродна душа! Аз мисля, че това е разковничето на щастливите връзки, защото на всички ни е ясно какво става с прословутата тръпка! Обаче друго си е, когато можеш по цели нощи да си говориш с човека до себе си! Ако искате ми вярвайте, но в зората на нашата връзка изкарахме една цяла нощ на полянката до Синьото, излегнали се на едно одеалце на врабчета-бяхме ходили на пикник на Витоша и уж поседнахме там на по бира преди да си тръгнем...е, тръгнахме си на другия ден!
А още колко такива весели нощи сме си имали вкъщи! И приятелите ни станаха общи!
Аз много се разписах, но като човек, бил в твоето положение те съветвам да не оставяш нещата така, въпреки че детенцето доста променя картинката...Може би и ти като мен си се надявала, че ще промениш този човек, че с времето ще се изгладят нещата, но това няма да стане, все нещо ще ти липсва. Въпроса е, би ли направила жертвата да останеш с него в името на детето? А и дали няма да е по-добре за него ако сте наистина щастливи?
Каквото и да решиш знай, че то ще е правилното, точно защото ти си го решила! Късмет!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите