|
|
| Тема |
 изчерпване |
|
| Автор | Terry (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 23.03.03 14:20 |
|
|
|
Мили дами, имам нужда от съвет. Убедена съм, че проблемът, който стои пред мен, едва ли може да намери решение с помощта на чуждите мнения и опит и че единствената, отговорна за ситуацията, съм аз самата. Но вашите препоръки може би могат да ми дадат нов поглед върху нещата и нови насоки за размисъл. Става въпрос за това, че чувствам брака си изчерпан /а съм омъжена едва от 5 години/ и че вече като че ли нямам желание да продължавам в тази посока и с този човек. Най-лошото е, че де факто нямаме никакви сериозни проблеми- не се караме, разбираме се общо-взето. Но просто сме толкова различни - малко са общите ни теми на разговор, почти нямаме общи приятели, възгледите ни за живота са така различни. Не ме разбирайте погрешно - страшно много държа на мъжа си и го обичам, но не така, както беше в началото, а просто като приятел, като човек, създал най-прекрасното същество на земята - детето ни, като човек, с когото съм изживяла прекрасни мигове заедно, като човек, когото познавам като петте пръста на ръката си. Може би трябва да отбележа и че сексуалният ни живот също е добър и не е това, което куца в брака ни. Липсват ми разговорите, общите интереси, ентусиазмът да изживяваме заедно това, които ни предстои. И не мисля, че каквито и да било усилия от моя или негова страна могат да променят нещо. Просто наистина нямаме нищо общо освен детето ни и миналото ни. Но дали това, че в един момент съм осъзнала, че освен любов е нужно и нещо друго, е причина, да сложа точка на брака си??? Изживял ли е някой нещо подобно и може ли да ми даде някакъв смислен съвет?
| |
| |
| 
|
|
