|
Привет, отново
Лесно е да се търсят причините извън нас самите. Засягаш една голяма тема - за обществото, за света. Да, ние сме част от света и обществото, но не трябва да се оправдаваме с тях. Чувал съм да казват: Що да не креда, като "отгоре" крадат с пълни шепи. Пускаме децата си по дискотеки още ненавършили дори 12 годишна възраст, чакаме ги с трепет да се приберат минавайки полунощ, и се заричаме, да не ги пускаме по-вече. Но ги пускаме, още на следващата седмица ги пускаме, при все че сме видели как загиват "нелепо" деца - най-вече от автомобилни катастрофи. Но това не ни стряска, докато не ни дойде до главата. Ще рискуваме, нека да върви, да не се дели от другите. И ето, минава година-две, детето станало млада 14 годижна "жена" и ти сервира новината, че е забременяла - ей, така, на шега. И какво ще правим сега - ами ще правим, каквото другите правят, нали няма да се делим от тях - ще търсим начин да го ПРЕМАХНЕМ НЕНУЖНОТО. Я, има и по-лоши работи, на комшийката дъщерята загина миналата година, връщайки се от дискотеката, а беше само на 12 години.
Причините за всичко случващо ни се са първом в нас самите, и когато се случи лошото, негодуваме: "Защо точно на мен, с какво заслужихме . . ."
Но има "добри" хора, те ще помогнат, ще помогнат дори с някой лев за аборта, ще помогнат дори с някоя утеха, че ТАКА ТРЯБВА, щото по-нататък, детето като порасне, ще си роди друго (ново) детенце. И ще се направи мъдрото заключение: "Всако зло, за добро."
И никой няма да види най-голямото зло, че всички мислият не кака да запазят, а как ДА УБИЯТ, плода.
Щото така трябва, така е редно, и така е най-добре.
Но не е добре - напротив, зле е - както за майката, тъй и за всички нейни "помощници" в подкрепата на аборта, в подкрепата на убийството.
Защо не се опитваме да предотвратяваме злото още в зародиш, чрез възпитание на децата си. Това е съвет от приятел, от истински загрижен за случващото се. Изпълнението на дело, може и да е трудна работа, но плодът от труда ще бъде най-сладкият. Щото ако 14 годишното дете е възпитано да слуша родителите си, ще се прибере не в полунощ, а много по-рано. И въобще ако има мярка във всичко, рискът да се случи каквото и да било зло, ще е много по-малък.
И в страната на свободата USA там акава разпуснатост няма такава разпуснатост на младежите, каквато има тук. Колкото и да не ми харесва Америка.
|