|
|
| Тема |
 Убийство на човешко същество |
|
| Автор | Eдин (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 04.03.03 16:17 |
|
|
|
"преди да те образувам в утробата, Аз те познах, и преди да излезеш из утробата, осветих те " [ Ирем.,1:5]
"Кога започва животът? При зачатието или след имплантацията няколко дена по-късно, когато започва да бие сърцето (около 24-я ден) или на шестата седмица от бременността, когато вече се долавя мозъчна дейност, когато зародишът достигне в двадесетата седмица, т. нар. състояние на жизнеспособност и може да оцелее извън утробата, или едва след раждането?
Дори най-упоритите поддръжници на аборта не отричат, че още във втория месец бебето притежава всички органи във функциониращо състояние. Не можем да приемем тяхното твърдение, че нероденото дете не е пълноценен човек. Никое човешко същество не е в пълна мяра личност, човек, но всички хора са в процес на развитие, на възрастване към Бога и притежават потенцията да станат човек в пълна степен, т. е. да достигнат единство с Бога. Затова и роденият и нероденият са еднакво ценни за Бога и нужни за Божието домо-строителство.
Изумително е до какво извращение е достигнало човешкото съзнание да гледа на аборта като на обикновена хирургическа операция, която засяга жената, но не и нероденото човешко същество! Вероятно жената, решила да направи аборт, се тревожи единствено Ще ме боли ли?, сякаш ще й отстраняват апендикс или болен зъб. Едва ли някоя си дава сметка на какви ужасни мъчения, способни да стъписат и най-ожесточения палач, подлага нероденото си дете.
Св. Григорий Нисийски, освен че осъжда аборта, осветлява и проблема за началото на живота, като го отнася към момента на зачатието, а не към някой произволен етап от развитието на плода .
Сто години преди тях Тертулиан пише по въпроса кога зародишът става човек: Възпрепятстването на раждането на плода у нас се счита равнозначно на убийство. Пък и действително, не е ли все едно дали изтръгваш душата от тялото, или не я допускаш да се оживотвори? "
. . .
Александра КАРАМИХАЛЕВА
| |
| |
| 
|
|
