Lena,

Onzi mugki suvet mnogo go biva, ama ne mislia 4e sa tolkova mnogo tezi muge, deto postupvat kato nego. Eto ti edin drug primer.

Аз бях в подобно положение преди няколко години. Реших да следвам мечтите си. Направих всичко по силите си тогава, за да помогна на приятеля ми да се присъедини към мен, но тогава нямах и много възможности. След 1 година (бяхме в различхи страни) се разделихме. Той като че ли не можеше да ме следва, а пък за мен път обратно нямаше. Беше трудно и за двама ни. Оттогава минаха почти 3 години. Останахме добри приятели. Сега и двамата сме щастливи и удовлетворени, всеки със собствения си живот. Не съжалявам за раздялата. Не мисля, бих го обичала с настоящия му начин на живот. Аз имам нужда от нещо повече. Факт е обаче, че и досега няма друг мъж в живота ми, с които да съм щастлива, както със този мой приятел. Аз все още имам други приоритети и не страдам от факта, че съм сама.
Според мен трябва да решиш, кое е по-важно за теб и да си наясно, че изборът ти може да повлияе на връзката ви. Ако избереш да се откажеш от предоставените ти възможности, не бива никога да го обвиняваш, че си се отказала от нещо заради него!

Успех!