взимаш решения сам и по своя воля и носиш пълната отговорност за последствията от тях, да

и тук обаче също имаш избор - между активно и пасивно поведение

можеш да решиш да "вземеш в ръце живота си" и възможно най-много неща в него да определиш сам, чрез активните си решения

можеш и да се оставиш повечето неща в живота ти да се решат от само себе си и както се стекат обстоятелствата - сиреч, да се оставиш на "съдбата си" (съдбата като всичко онова, върху което все пак нямаме власт) - това също е избор - да избереш пасивно поведение (друг е въпросът с какви мотиви правиш този избор - дали защото те мързи/нямаш воля да се занимаваш, или защото имаш твърде силна вяра, че нещата сами се контролират по-добре, отколкото ти можеш да ги контролираш, или защото просто не ти пука достатъчно какво ще се случи)

аз лично често се отказвам от правото си да взема сама решение за нещо, свързано с живота / бъдещето ми
най-често това е когато няма как при познанията си към момента на взимане на решението да преценя кой избор е по-добрият за мен в дългосрочен план
тогава оставям събитията да се развиват "по естествен път", да, отказвам се от контрола върху тях, защото не мисля, че във всички случаи знам най-доброто за себе си

и се облягам назад и ги гледам как се случват, и просто ги следвам

досега не съм имала случай да съжалявам за това! напротив, съжалявала съм в случаите, когато "насилвам" обстоятелствата, за да постигна нещо, което не съм много сигурна дали искам (дали е правилно/добро за мен) - т.е. активният ми избор да вървя "срещу течението" обикновено се оказва грешен

и разбира се, когато сам си оставил обстоятелствата/"съдбата" да решава над живота ти, тогава нямаш основания после да се сърдиш, че нещо не станало както трябва... т.е. избрал си да приемеш, каквото и да ти се случи

понякога е интересно да се играе "на сляпо"... още повече, че и в активните си решения най-често играем "на сляпо" :)



А в момента си мечтая да мине най-после тоя изпит и да се наспя едно хубаво!...
че виж ме - в 8 АМ будувам като бухал на тоя комп - няма сън за нас изтормозените студенти... (кво да праиш, съдба...)

From now on, I want you all to call me "Loretta"!