за поведението си - такава е логиката на живота. Прекрасно си го написала (сигурно и преди си правила опити да пишеш). Във всеки случай решението ти е правилно - опитай се отчасти да се освободиш от неговия spell - да имаш и свое битие, отделно от неговото. Прекалено си заложила на този човек - любовта е всичко - вярно - но не съвсем всичко. Ако си себе си и малко друга - мисля - ще бъдеш още по-щастлива.
Много познато ми прозвучаха някои неща - случва ми се да пропадам понякога (поне два-три пъти в годината) и да се връщам към 3-4 часа след полунощ и с огорчение откривам, че моята половинка ме чака. След всичко, което сме преживели двамата (с две големи деца и над 16 г. брак) едва ли има повод да си мисли проблем. И мен това ме дразни... Не се учудвай, че и твоят приятел/съпруг се дразни от тази преданост - тази отдаденост много - ама много - притеснява нас, мъжете...

Късмет, все пак!

Не пропускай случай да кажеш на някого, че го обичаш!