|
Лежа в леглото. Ядосана съм. Нервно ми е цяла вечер. Той е причината, естествено. Последните месеци все той е причината. Но да оставим настрана конкретните обстоятелства. Чакам го. Уж щеше "ей сега" да дойде да лягаме, а се зазяпа в телевизора. А на мен ми се спи. И ми е нервно. Чувам шума на водата в банята. Значи все пак е приключил с телевизията за тази нощ. Утре пак трябва да ставаме рано. Защо винаги се успивам, да му се невиди? Откак сме заедно, това се случва непрекъснато. Е, нормално, като заспиваме по нощите. Влиза в стаята, знам, че ще ме погледне и ще очаква да види по-ведър поглед, но просто не мога да го докарам - нервността ми личи. Дали ми личат тежките мисли в главата? Дано не. За първи път го виждам да влиза направо от банята в стаята гол. Само с дрехите си в ръка. Пресъхна ми гърлото. Хубаво тяло, много хубаво. Силно, мъжко тяло. И някаква невъзмутимост, сякаш това го прави всяка вечер. Чудно, защо влиза в този вид, като лампата е светната, а пердетата не скриват много за минувачите на улицата? Айде, аз го правя тоя номер, защото не ми пука, но той винаги се е дразнил от това. Харесва ми да го гледам гол. Никога не спи гол до мен - не знам до навик ли е или просто му става студено. Задължителната тениска плюс боксерки. И облечен е хубав… НЕ искам да вижда лицето ми, ще доведе неминуемо до разговор на тема "Какво ти е?", а на мен не ми се говори никак. Обаче има неща, които не може да се избегнат. Въпреки заровената ми във завивките глава, той ме отвива и сърдито провърморва, че ще се задуша така. Прав е. наистина ми става задушно така. Защо винаги е прав? Това ме дразни много понякога. Може би е от ЕГН-то. Мълчим. Това е най-тъпият момент. Не му се спи, знам. А лошото е, че и аз се разсъних. Защо понякога така ме ядосва? При положение, че толкова много го обичам. Един негов приятел ми каза, че имал труден характер - прав е. щом той ми го казва, дето се знаят отдавна. Пък и вече го изпитвам на собствен гръб. Трудно е понякога да се общува с него. Може би е от зодията му. Искам да се скрия от него точно сега. Не искам да ме гледа по онзи изпитателен начин - на този поглед никога не издържам. Дразня се,
е толкова ми личи какво си мисля, дали съм доволна или не, дали съм щастлива и т.н. майка ми казваше, че имам "говорещи очи".
Сега си слушам Пинк и пиша. Пинк ме кефи - в тая песен има някакав агресия. Женска агресия. Харесват ми простите послания на някои песни. Отразяват конкретно състояние. Без сложността на дългите високопарни фрази. И си мисля за снощи. Хубаво беше. С него винаги е хубаво. Самото му излъчване е изпълнено с някакъв заряд. Нееднократно се опитвах да му обясня как ми действа. Но той не ми вярва много. А, да! Вечният проблем - доверието. Не разбирам защо така не ми вярва понякога… Досега не съмимала такъв проблем с мъж - да не ми вярва за елементарни неща. Това ме вбесява до полуда. Както днес. Защо го прави, не разбирам. Не ме ли познава вече? не разбира ли, че не съм толкова проста и тъпа, че да съсипвам една прекрасна връзка с плоски и тъпи лъжи?! Имам поне толкова акъл, че да не го правя. Ама, а де! Адски ме дразни това. Недоверие. Или не разбира, че наистина описвам чувствата си, или нищо не разбира. Или аз не разбирам. Вече не знам. Откак сме заедно насторението ми зависи почти изцяло от неговото - прибере ли се кисел, и аз се скофтвам. Един път му го казах, втори път му го казах. Не разбира защо било така. Е?!? Как може да не разбира?! То е просто - седяла съм цяла вечер да го чакам да се прибере, зяпала съм през прозореца поне 40 пъти, обходила съм апартамента поне 5 пъти, ослушвала съм се непрекъснато, а той като се прибере - кисел. Не бил в настроение. Имал лош ден. И като питам какво се е случило - "нищо". Е, това вече ми действа като на бик - червен плащ. И се скофтвам. Ми нормално. И аз имам проблеми, безброй - на работа, извън нея, къде ли не. Но никога не си ги прехвърлям удома, защото за мен той е прекълено ценен, за да развалям атмосферата с лошо насторение. А той си го носи отвън и съсипва вечерта. Е, да, прекалено е да очаквам той да е като мен. Все пак сме хора с различни характери. Но това ме натъжава много. Всеки път, като стане. Улавям се, че понякога дори с притеснение чакам прибирането му, защото ако е в лошо насторение, значи вечерта ми е отишла по дяволите. Дали някога ще разбере, че всеки нюанс от настроението му ми влияе много? Ама наистина много. Това не е добре. Но засега нищо не мога да направя. Не мога да съм непукист, не мога да съм безразлична към неговите настроения. Де да можеше… Не е хубаво да се влияя така, но това е положението. Нищо не мога да направя. Винаги ми действа промяната в настроението му. Тъпото е, че понякога я приемам за следствие от моя грешка, защото се е случвало и това. Питам се дали не съм прекалено чувствителна на тема "той". Отношениеята с мъжете са прекалено сложни за мен. Как ли се справят другите? За мен цел номер едно е да няма разправии - мразя скандалите. Това е по-лошо от всичко друго. Затова започнах, вместо да му се разкрещя както ми е първоначалната първосигнална реакция, да задържам в себе си негативите, да се опитвам да съм по-спокойна, толерантна и търпелива. Не ми отива тази "дреха" честно казано. Много пъти това просот не съм аз. Но трябва да се превъзпитам - на всяка цена. Иначе никога няма да стане възможно да се живее с мен. Много е смешно като го кажа само: да се превъзпитам. Нима е възможно на тези години? Е, нямам избор - не искам да съм такава каквато съм в момента. Да, просто още един ден, в който се самокритикувам. Докога? В кой момент ще ми писне аз да съм сгрешилата… Мечтая си поне един път той да ми се извини за поведението си…
|
Мой свят
