Виж какво,

Ако желаш да ми кажеш нещо кратко, по същество, или искаш да дискутираш надълго и широко, моля те: направи го с подредени мисли. Добре написано. Ясно, убедително. ( Kато на бял лист )

Писането не е лаф-моабет. Ние не можем да усетим нито интонацията на гласа, нито да видим изображението на лицето. Затова, употребявай повече думи, и по малко недоизказани мисли. В писането, ефектът им е минимален.

Имах наскоро един гей-пациент лесбийка. Седяхме и говорехме. Нейните мисли се пенеха бавно в главата й като онова безплътно аморфно нещо, което, древните мореплаватели, носейки се в полярната полу-светлина, наричаха белият дроб на океана; вълнуваща се лапавица (киша и тънък лед) под бяла мъгла, където атмосферата се разтваря във водата, където течността е твърда, където твърдото тяло се разтопява , където небето замръзва, а светлината и тъмнината, докосвайки се, се размътват.

Този ефект (белият дроб на океана) го наблюдавах в продължение на няколко дни в дюкянчето EVA & EVA. (Където ме забраниха не зaради ХОМОФОБИЯ -- купешка дума, чийто смисъл те не разбират, и трябваше аз самата да им обясня какво означава -- а ме трият, защото не им харесва какво казвам. )

Ти случайно да не би да си такова? Или си мъжки гей? И можеш ли евентуално да поставиш на хартия две мисли - ясни!?