Аз лично не вярвам в абсолютната предначертаност на човешкия живот. Това обезсмисля идеята за самоусъвършенстване и духовен растеж, какъвто смятам, че е смисъла на съществуването ни. Вярвам в това, че има някаква предначертаност, но в ключови моменти чрез своя избор човек може да направи завой и да влезе в друго платно по шосето - дали това ще е по-доброто платно, което ще те изведе на аутобана, или ще е друго, което ще те прати в някой черен път, зависи само и единствено от избора, който сам си направил. Ако си сгрешил, това ще бъде ценен урок за пътя ти напред. Печелиш при всички случаи. :)

Ходех много при една врачка (ходила съм преди това при други две, но бяха абсолютни шарлатанки). При тази съм ходила няколко пъти, защото познаваше с детайли неща, които наистина няма начин как да знае. Не ми е задавала никакви въпроси. Сядаш, поглежда те и започва да ти говори. Ужасявала съм се да чуя неща от нея, за които само аз знам. Но не позна нещо, което беше наистина важно за мен - нещо, което аз не знаех и разбрах, че не е познала за него чак след време, когато вече подведена от нея аз бях направила избора си. От този случай и по-скоро от последствията от него получих няколко много ценни урока. Един от тях беше, че животът е това, което сам си направиш - да оставяш съдбата си в чужди ръце е нелепо.