границата я виждам чак когато съм я прекрачил, което ще рече че вече е късно.
мечти нямам, а само планове, на които виртуалното ми съществуване не пречи.
връзката със себе си я имам непрекъснато, но както при всички тя може да бъде само еднопосочна, т.е. чувствам се като статичен наблюдател на моменти.
всеки става по-различен от нещо или заради нещо с течение на времето, дори да е нямало нет пак да съм бил по-различен, така че не мога да кажа кое се дължи на нет-а и кое на реалния свят.
не съм реален, поне не за тези които са тук, както и ти не си реална за мен.

това ли е визията ти за дискусия? ти питаш аз отговарям... повече на разпит ми мяза, добре че съм в настроение.... но не злоупотребявай!!!

You can run, but you can't hide!